Военните действия на страната по време на всяка една от важните кампании пряко касаят село Бобешино. То е разположено в западната част на страната в кюстендилска област, а името му произлиза от масово отглежданата по тези места култура боб. Още през 1917-та в селото се построява мандра за произвеждането на сирене и кашкавал. Всичкото налично количество от тези продукти или поне по-голямата отиват директно на фронта да нуждите на родната армия. Местността Женско приосе пък става известна най-вече в разгара на 40-те години, когато се провеждат редица мероприятия със залесителен характер. Зелен бор е името на първата кредитна селска кооперация, която започва да функционира официално от 1946-та. Три години по-късно това дружество е вече прераснало във всестранна кооперация, а през 1952-ра е присъединено към селкооп Единство. Граничната застава е прочута за местните жители и функционира чак до 2001-ва година. Преди да се стигне до нейното закриване, заставата се помещава в голяма масивна сграда.
ТКЗС с името Граничар в Бобешино възниква през 1957-ма година. После в продължение на много години се сменя ту като АПК, ту пак като дружество. Окончателната му дейност приключва през 1991-ва, когато като цяло страната е залята от демократичните промени и най-вече приватизирането на безценица на редица предприятия и заводи. Разпродажбата на сгради и имущество е съпроводено от връщането на инвентарни стоки и ликвидация, като по този начин много хора в крайна сметка са ощетени. Има и оскъдни дивиденти, като това своеобразно раздаване продължава чак до 2009-та година. Премахването на телената ограда край границата, известна като кльон, допринася за запустяване на мястото. За сметка на това площта се използва за развъждането на диви свине. Дъбовата церова гора и старите овощни насаждения съвсем естествено погиват без полагането на нужните грижи и са обвити от лишеи. През 1968-ма се прокарва електричество за местните хора, а десет години по-късно вече се наблюдава поетапно водоснабдяване. Овощарството и тук е силно застъпено, което е типично за цялата кюстендилска околия. Това дава предпоставки за развитието на културно – селски туризъм, а поне две са известните в селото забележителности. Това са православният храм и паметникът пирамида.
Монументът е посветен на загиналите по време на войните местни хора от Бобешино, а църквата носи името Йоан Кръстител. Над селото от годината на построяването си, тази църква пряко е засегната от подписването на Ньойския договор поради разположението си близо до сръбската граница. Храмът е построен през 1886-та, а протоколът от 1920-та определя границата да минава през него. Впоследствие граничната бразда се прокарва на няколко метра встрани от абсидата от свиканата за случая комисия. Главни виновници за намесата на тези контролни органи са селяните, които подават молби и оплаквания. При паметника на загиналите във войните всяка година на 15-ти август се прави курбан за здраве. Международната съборна среща е традиция от 2004-та и се провежда в деня на независимостта – 22-ри септември. Местността се казва Рудината, а мястото е близо до границата. Срещата се отличава предимно с художествени програми, но ситуацията с пандемията от коронавирус преустановява провеждането на събитието.
